Picture as a graphical object and why do we need composition

06 December 2018

В края на предишната публикация стигнахме до извода, че снимката трябва да бъде разглеждана като самостоятелен графичен визуален обект, който въздейства чрез визуални средства, а не чрез характеристики, присъщи на реалността. Сега ще се задълбочим малко повече в тази тема, ще хвърлим светлина върху въпроса какво е композиция и защо ни е необходима, както и ще изредим някои методи за борба с изброените в предишния пост проблеми.  


И нека биде светлина :)

Казахме, че снимката е физически умалена, двуизмерна проекция на реалността. Много често обаче се съсредоточаваме само върху съдържанието, а забравяме, че имаме само негова двуизмерна проекция. Ако се абстрахираме от него, изображението всъщност представлява една мозайка от фигури с различен цвят и тонална стойност - от най-светлото светло до най-тъмното тъмно, на което е способна медията, която използваме за визуализация. И понеже възприятията ни не могат да се ориентират в тази двуизмерна мозайка по начина, по който го правят в триизмерното ни обкръжение, се налага да приложим някаква графична подредба. Тази подредба наричаме композиция.


Композицията представлява подредба на фигури с различен цвят, тонална стойност и площ с няколко основни цели:
- Опростяване и създаване на организация, която да улесни възприемането на изображението
- Създаване на визуален път, който да помогне за обхождане на изображението и задържане на погледа в неговите граници
- Постигане на подходящ визуален баланс
- Създаване на естетически качества и поддържане на интереса чрез различни методи
- Постигане на определено въздействие върху зрителя


Обърнете внимание, че тук не говорим за подредба на физически обекти, а за подредба на двуизмерни фигури. Забравете за физическите обекти - вместо тях наблюдавайте фигурите с еднаква тонална стойност и/или цвят, защото в двумерното изображение единствения начин две фигури да бъдат отделени една от друга е ако те имат различен цвят или тонална стойност. Един физически обект може да има няколко различно осветени или оцветени части, които се възприемат като различни фигури в изображението. Както и обратното - няколко обекта с еднакъв цвят и тонална стойност се възприемат като една фигура.

В пейзажната фотография, където нямаме възможност да разместваме, добавяме или премахваме обекти, инструментите използвани за съставянето на композиция са само няколко:
- Избор на сцена
- Избор на светлина (метеорологични условия)
- Избор на гледна точка
- Избор на фокусно разстояние
- Избор на съотношение на страните на кадъра

Тези инструменти, както и методите за използването им при съставяне на композиция са много обширна тема и ще бъдат обект на следващи публикации.

Сега в светлината на тази информация нека обсъдим отново факторите от предишната публикация, като се опитаме да дадем някои решения на проблемите, които да ни помогнат да направим по-добра снимка.

 

1. Загуба на мащаб

Ако мащабът е нещото, което ви е направило най-силно впечатление в дадена гледка, забравете за него. За съжаление няма ефективен начин да внушим мащаб чрез снимка. Можем да включим различни фигури с известни размери (хора, къщи, дървета), с цел добиване на представа за съотношенията, но истинското усещане за мащаб е изгубено. Вместо това трябва да се опитаме да анализираме дали гледката пред нас предлага интересен визуален материал, който да бъде основа за добра снимка. За целта трябва да гледате на обектите не като на обекти, а като петна с някакъв тон. Обърнете внимание дали има контраст между тях, отделят ли се или се сливат едно с друго, как са разпределени и могат ли да бъдат балансирани в рамките на кадъра.

Серо Торе с почти вертикалните си стени се издига 2400 метра над мястото, от където е заснет този кадър. На живо изглежда изключително впечатляващо, но на снимка усещането за мащаб не може да бъде предадено. В случая обаче кадърът е интересен не заради мащаба, а заради облаците и светлината, която разбива съдържанието на разнообразни, добре балансирани площи с различна тонална стойност. 

 

2. Загуба на дълбочина

Както писах по-рано, основният проблем при загубата на дълбочина е сливането на обекти с еднаква тонална стойност, при което се губи представа за взаимното им положение и се затруднява възприемането на изображението. Загубата на дълбочина не може да бъде предотвратена, но може да се пребори частично с избор на подходящ сюжет, гледна точка, светлина или метеорологични условия, които да помогнат за отделянето на обектите един от друг. Първите две чрез промяна на взаимного им положение, а вторите две чрез промяна на тоналната им стойност. При подходящо осветление един обект може да има съвсем различна осветеност от друг, докато при неподходящо могат да са с еднаква. Въздушната перспектива и мъглата също са много силни оръжия в отделянето на различно отдалечени обекти.

Мъглата спомага за усещането за дълбочина, защото постепенно изсветлява обектите с увеличаването на разстоянието до тях. По този начин те се отделят един от друг снимката става по-разбираема.

 

3. Загуба на селективен фокус

Решенията на този проблем донякъде се застъпват с решенията на горния. Като към тях можем да добавим още едно - опростяване на изображението чрез избор на подходящ сюжет и метеорологични условия.

Снегът и мъглата позволяват изолация на няколко обекта и съчетаването им в семпла композиция. Без тях дървото в предния план щеше да се слива както с тревата, така и с дърветата от задния план.

 

4. Рамката около снимката

Целта тук е с помощта на визьора или дисплея да подберем подходящ (от гледна точка на подредба и баланс на тоналните маси) отрязък от сцената, който да заживее собствен живот ограден от рамката.

 

5. Загуба на яркостен диапазон

Приемаме, че няма как да предадем реалистично яркостта на източниците на светлина и насочваме вниманието си най-вече върху постигането на добро и подходящо за целите ни разпределение на тъмните и светли участъци в кадъра. При нужда можем да повишим динамичния диапазон чрез снимане в клин. Не е нужно да се опитваме да пресъздадем реалността, а да я пречупим през собствения си поглед.

В подобни условия на живо пейзажът изглежда малко по-различно. Светлината, пробиваща облаците е много ярка, а тъмните части на земята не са толкова тъмни. Облаците в повечето случаи също не изглеждат толкова тъмно. Но тъй като целта ни е да направим красива снимка, а не да се опитваме да копираме реалността, можем да си позволим да променим осветеностите, така че тоналните маси да се балансират. Освен това, увеличаването на контраста спомага за засилването на усещането за яркост.

 

6. Загуба на усещанията от другите сетива

Тук не можем да направим почти нищо. Можем единствено да разчитаме, че съдържанието, тоналността и цветовете на снимката ни ще предизвикат някакви усещания у зрителя, но тези усещания ще са си негови, базирани на неговия характер, опит и моментно състояние. И още нещо - не правете грешката да оценявате снимките си по това, колко усилия, средства или лишения са ви коствали. Това не е от значение за зрителя, защото той няма да го разбере, гледайки снимката. Оценявайте ги по визуалните им качества.

Снимката е правена в отдалечена от населени места част от Алтиплано, до която стигнах на стоп. Това ми беше втори ден на това място и го прекарах в четене на книга излегнат на камъните (не тези на снимката), като едновременно с това се опитвах да се прикривам както от студения вятър, така и от изгарящите лъчи на слънцето. Въпреки широката шапка и слънчевите очила, второто се оказа неуспешно и на следващия ден осъмнах с жестоко изгаряне на лицето - 4000 метра надморска височина не са най-подходящото място за четене :) След като слънцето залезе, се впуснах да обходя предварително набелязаните места, обзет едновременно от разочарование от липсата на облаци и от еуфория от нежните синьо-виолетови оттенъци, в които се обагри пейзажа. Залезът по тези ширини е много къс, а нощта в палатката доста студена. Гледайки снимката, най-вероятно нямаше да узнаете нищо от гореразказаното. Не е и нужно, вие най-вероятно сте си създали собствени усещания.

Categories:
Share: , ,

No Comments

Add a comment:

Code

*Required fields